Николай Йотов за Гласове“ от Букурещ. Към момента на списването на коментара, резултатите

Николай Йотов за „ Гласове “ от Букурещ. Към момента на списването на коментара, резултатите от изборите в Молдова към момента не са ясни.

В материал, озаглавен „ Между Сцила Санду и Харибда Стояногло “, основният редактор на считания за главен анти-системен информативен уебсайт в Румъния, Activenews.ro, журналистът деец Виктор Ронча, намерено приканва да се гласоподава за Мая Санду на втория тур на президентските избори в Молдова, който се организира през вчерашния ден, неделя, 3 ноември.

Материалът стартира с изложение на Санду като отрицателен персонаж, оприличавайки я на настоящия румънски президент Клаус Йоханис – „ и двамата бездетни, и двамата със съмнителна полова ориентировка, и двамата – фанатични прогресисти, с други думи, безбожници “. Между другото, на румънски, този, последният епитет, се написа bezbojnici и се чете „ безбожничи “ (второто „ и “ е малко глухо). Защо това е значимо, ще стане ясно по-надолу.

Още във втория параграф, обаче, стартира разработка на теорията, че и Санду, и Йоханис били съветски „ троянски коне “ в Европейския съюз, като за Йоханис се разяснява, че „ в случай че бе да го съдим по едно-единствено положително нещо, което да е направил за Румъния, то не бихме го намерили “. Господ им го бил дал на братята румънци като наказване за греховете им. Тук бих бил податлив да се съглася с сътрудника Ронча.

Другаде в публикацията се приказва за Молдова като за „ нашата и на предците ни Бесарабия, разкъсвана сред някогашните Съветска Социалистическа Молдовска и Украинска републики “. В този смисъл, Мая Санду се оприличава и с Ана Паукър (родена под името Ханна Рабинсон), една от най-омразните персони в румънската нова (и всъщност единствена) история.

Но, написа Ронча, „ прекосяваме “ по-нататък. Тук думата „ прекосяваме “ може да бъде тълкувана като „ оставяме настрани “ и съвсем като „ прощаваме “ всички тези забележки, насочвайки вниманието си към съперника на Мая Санду.

„ От друга страна, имаме един същински гагауз “, написа създателят, а „ “ явно е употребен с отрицателна конотация, „ с алена звезда на челото “, „ тъкмо като първият болшевишки регионален шеф (на Крайова, б.а.), конфигуриран от Червената войска в Румъния, Николай Чалък “. Става въпрос за Александр Стояногло (sic), за който създателят на публикацията написа заплашително, че обещавал да вкара още веднъж съветския език като „ държавен “ в Молдова, в случай че спечелел изборите.

В умозаключение, се споделя, че били минали 80 години откогато „ горките бесарабени “ се били отървали себе си и конституцията си от съветския език и от „ сталинисткото откритие “ наречено „ молдовски език “. „ Дори и единствено поради това едно нещо, би трябвало да бъде гласувана Мая Санду “ на втория тур, при все, че хората, които били дали своят вот за Йоханис – който апропо кара втори мандат в Румъния – „ биха си отрязали ръката, с която са пуснали вота “. Да гласуваш за Стояноглу, съгласно обявата, било като „ да си отрежеш и двете ръце “.

Сигурен съм, че Виктор Ронча, препатил публицист от деветдесетте години на миналия век, е извънредно горделив със публикацията си. Тази горделивост и омразата даже към кирилицата като знак на съветското насилничество лъхат от всеки ред.

Проблемът не е толкоз в това, че, сходно на северните си съседи в Полша, румънците не престават да сеят ненавист и злоба към всичко съветско, отъждествявайки го с болшевишко, коминтернско и руско.

Тук казусът е, че Activenews се нарежда от няколко години, като главен и неведнъж „ единствен “ съперник на всичко, обвързвано, най-общо казано, концепцията за „ нов международен ред “ и хората, стоящи зад нея – шефове на съмнителни интернационалните организации, милиардери, манчурски държавни ръководители и по този начин нататък. Позицията на онлайн медията се базира главно върху обичайни, в това число православни полезности, като изключително огромно пространство се отделя на православни празнувания, събития и мнения, като с това се цели противостоенето на „ безбожничните “ нови така наречен „ полезности “, хрумвания и закани за света и мира в него.

Най-забележително от всичко е общоналоженото мнение от страна на уеб страницата, във връзка с войната в Украйна, в границите на която постоянно строго се осъжда ефикасната възбрана на православната вяра, както и на проучването на малцинствените езици, от управляващите в Киев и безумното държание на президента с изминал мандат Зеленски.

Обаче като теглят една линия, и братята румънци все по този начин заемат страната на „ западните сътрудници “ като едно по-малко зло от тегнещите като черни радиоактивни облаци историческа терор и подтисничество от аленочервения фантом на Съветския окупатор. Да ви звучи познато?

Иронията тук, несъмнено, е, че, от една страна, точно Русия в най-голяма степен обезпечава териториалната целокупност и избавя бъдещата румънска страна (прокламирана в днешния си тип едвам на 1 декември 1918 г.) от дефинитивна съсипия и разпокъсване по времето на Първата международна война. От друга страна, Румъния си остава едно естествено продължение на Отвъддунавска България, която посредством главно на „ западните сътрудници “, по-известни по това време като „ Велики сили “, през днешния ден написа на латиница и приказва език толкоз смехотворен и фиктивен, че по равнището си на карикатурност, може да се съпоставя единствено с есперантото.